РИОСВ Хасково

РИОСВ – Хасково провери: Белият щъркел в село Гарваново е активен и се храни

Белият щъркел в село Гарваново, община Хасково, останал сам в гнездото след смъртта на другата птица от двойката, е активен и излита да се храни. По време на последната проверка на място специалистите биолози от Регионална инспекция по околната среда и водите – Хасково (РИОСВ – Хасково) са установили, че в гнездото няма яйца.

От средата на април до сега експертите на РИОСВ - Хасково са посетили пет пъти село Гарваново, за да следят отблизо състоянието на останалия сам щъркел. Редовно е поддържана връзка по телефон с жител на селото, който живее в непосредствена близост до гнездото за получаване на актуална информация за активността на белия щъркел. Именно благодарение на него при последната проверка става ясно, че през изминалите няколко дни гнездото е било посещавано от друг бял щъркел, който многократно краде гнездови материал. Наблюденията сочат още, че често между двата щъркела е възниквала борба за надмощие и „победител“ в нея е била новопоявилата се птица. Същата постепенно е изхвърлила яйцата от гнездото.

По случая бяха проведени няколко консултации с д-р Петър Янков от Българско дружество за защита на птиците. Експертът определи поведението на белите щъркели като напълно естествено и счита, че не е имало необходимост от намеса от страна на хората.

Това явление често се наблюдава в природата при различни видове птици. Обикновено по-възрастните и с повече опит птици „печелят“ надмощие над по-младите и неопитни индивиди. Затова и само по-приспособените и по-силните оставят потомство. При щъркелите се наблюдава и още едно явление, когато малките са повече, отколкото могат да бъдат изхранени от гнездото и биват избутани най-слабите от тях.

Всички наблюдения за наличие и/или липса на яйца в гнездото са проведени във време, когато белият щъркел не е бил в него, а е излитал за хранене в близост, за да се избегне обезпокояване на птицата.

По информация на хора от селото в съседно на това гнездо още един бял щъркел е останал самотен след смъртта на партньора му, но в него се е сформирала нова двойка, която продължава да се грижи за яйцата и това е присъщо за поведението на белия щъркел. Това е и доказателство, че не малко птици остават самотни в период на размножаване по една или друга причина и това не е основание за намеса и вземане на яйцата за доотглеждане в изкуствени условия.

При животните без значение от биологичния вид е известно явлението импринтинг, което е механизмът, по който животните разбират към кой биологичен вид принадлежат и след като веднъж това знание се фиксира, то остава непроменено. Ако например птици бъдат излюпени в инкубатор и нямат контакт с родителите си или други възрастни индивиди от същия биологичен вид през първите часове след излюпването, те ще възприемат първото нещо, което се движи около тях като своя майка. Ако птиците видят човек, ще се мислят за такъв цял живот.

Периодът, в който настъпва импринтингът е различен при различните видове, но най-често това са първите няколко часа до няколко седмици. На приматите са им необходими от 6 до 12 месеца. Поради тази причина, когато птици отгледани на затворено се връщат в естествената им среда, за тях се прилага престой за определен период от  време в т.нар. адаптационна волиера. През този период е от изключителна важност да не виждат хора, за да могат естествено да се адаптират към средата, която ги заобикаля. И въпреки това процентът на птиците, които оцеляват след като бъдат освободени, е много нисък в сравнение с птици на същата възраст, но излюпени и отгледани от родителите си.