РИОСВ Хасково

Комплексното разрешително (КР) е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за  експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма. Едно разрешително може да се отнася до една или повече инсталации (или до части от различни инсталации), които са разположени на една и съща площадка, са експлоатирани от един и същ оператор и някои от които могат да не попадат в приложение № 4 на Закон за опазване на околната среда (ЗООС).

Комплексното разрешително съдържа условия, касаещи проблеми свързани с емисиите във въздуха, заустване на отпадъчни води, управление на отпадъци, шум, замърсяване на подземните води, предотвратяване на аварии и замърсяване на почвата. Условията в КР се насочват по-скоро към предотвратяване на образуването на отпадъци и емисии вредни вещества, отколкото към стандартните    системи за третиране на изход от инсталацията.   

Разрешителното дава строги норми за всеки вид емисия от заводите. В разрешителното се изисква всяка инсталация да работи съгласно НДНТ (Най-добрите налични техники). Целта е, така да се гарантира, че предприятията, подлежащи на издаване на КР, работят по най-добрата международна практика в техния промишлен отрасъл. Допълнителните разпоредби на ЗООС (§1, т.42) регламентират, че НДНТ се определят от насоките (BАT Reference Documents – BREF), изготвени от Европейското бюро за КПКЗ (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) и утвърдени от Европейската комисия за всеки промишлен сектор в обхвата на приложение 1 на Директивата за КПКЗ. Министърът на околната среда и водите одобрява методики за прилагането на НДНТ, които напълно се основават и имат за цел улесняване използването на BREF-документите. Обхватът, съдържанието и редът за изготвяне на тези методики се разглежда в Глава 2 на Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни, приета с ПМС № 62/12.03.2003г. Характерни за конкретна инсталация или дейност НДНТ се определят, като се отчитат критериите, определени в чл.3 на гореспоменатата Наредба.